По-висок данък за второто и третото жилище – това е идеята, която премиерът Румен Радев постави на масата пред Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). Засега е само концепция, без конкретни ставки и срокове, но ако тръгне напред, промяната може да засегне всеки, който притежава повече от един имот или живее под наем.
Принципът е прост: основното жилище продължава да се облага по сегашната, по-ниска ставка. Всяко следващо – по нарастваща скала.
Съдържание
- Какво се знае до момента
- Защо прилагането е трудно
- Как може да се отрази на пазара
- Какво означава за купувачи
- Какво означава за наемния пазар
- Често задавани въпроси
Какво се знае до момента
Идеята е в най-ранна фаза. На срещата с НСОРБ Радев подчерта, че темата изисква внимателен анализ и че няма готов модел – нито конкретни ставки, нито срокове за въвеждане.
Накратко – засега е идея, не законопроект.
Съществуващата рамка в момента е следната: данъкът върху недвижимите имоти в България се определя от всяка община поотделно, като за основно жилище се прилага 50% намаление. За второ и следващо жилище пълната ставка вече се дължи. Идеята на Радев надгражда тази логика – допълнително да натовари собствениците на повече от един имот.
Защо прилагането е трудно
Самият премиер призна ключовия проблем: общините в момента не са свързани информационно. Данъчните служби в Бургас нямат достъп до данните за имотите на едно лице в София. Това на практика означава, че контролът върху декларирането на „основно жилище“ е силно затруднен.
Ако собственик на имоти в три града декларира различно „основно жилище“ пред различни общини, системата в момента няма как да го хване.
Правителството е обещало дигитализация и свързване на регистрите между общините – но това е процес от години, а не от месеци. Без функционираща централизирана система мярката остава трудно изпълнима на практика.
Друг въпрос, който остава без отговор: какво е „основно жилище“? Задължителна регистрация по лична карта? Задължително пребиваване? Тук законовата дефиниция ще е от решаващо значение – и от нея ще зависи до каква степен мярката може да се заобиколи.
Ако искаш да разбереш как изглеждат данъците върху имоти в момента, виж пълния наръчник за данъци и такси при сделки с имоти.
Как може да се отрази на пазара
Ако идеята се превърне в закон, вероятните ефекти са следните:
Натиск върху наемите. Самият Радев призна риска. Собственик на отдаден имот с по-висок данък ще има стимул да прехвърли разхода към наемателя. Колкото по-висока е данъчната тежест, толкова по-голям е натискът върху наемите.
По-малък апетит за инвестиционни имоти. Купуването на апартамент „за бъдеще“ или за отдаване под наем може да стане по-малко привлекателно – особено за собственици на два-три имота, при които новата ставка би се усетила реално.
Възможно увеличение на предлагането. Ако мярката се очертае като реална, прозорецът преди влизането й в сила може да стимулира продажби – собственици с повече от един имот може да предпочетат да продадат, преди данъкът да влезе в сила.
Несигурност в кратък срок. Докато няма ясен модел, инвеститори и купувачи на втори имот ще изчакват с решения. Несигурността сама по себе си охлажда пазара – дори без реална промяна.
Какво означава за купувачи
Ако планираш покупка на втори имот – за инвестиция или за член от семейството – си струва да следиш развитието на идеята. Засега нищо не е решено и сделката, сключена днес, не е застрашена от нова данъчна тежест утре. Промени в облагането обичайно не влизат в сила с обратна сила.
Купувачите на първо жилище засега нямат какво да се притесняват – логиката на мярката е насочена именно към защита на основното жилище.
За да разбереш всички разходи, които влизат в сметката при покупка, прочети статията ни за скрити разходи и такси при покупка на имот.
Какво означава за наемния пазар
Наемателите са вероятно най-уязвимата група. Ако данъкът върху второто жилище нарасне, собствениците ще имат логичен стимул да коригират наемите нагоре.
Ефектът обаче не е автоматичен – пазарът на наеми се определя от търсенето и предлагането, не само от разходите на наемодателя. В квартали с голям брой наемни имоти конкуренцията между наемодателите би ограничила ръста. В намалено или търсено предлагане ефектът би бил по-осезаем.
Данните са с информативен характер и не водят до вземане на решение.
Често задавани въпроси
Кога влиза в сила данъкът за второ жилище?
Няма влязъл в сила закон. Идеята е в начална фаза – без готов модел, конкретни ставки или срокове. За да стане реалност, трябва законодателна процедура и технически решения като свързване на общинските регистри.
Колко ще бъде данъкът за второ жилище?
Конкретни ставки не са обявени. Премиерът Радев е говорил за „нарастваща скала“ – с всяко следващо жилище данъчната ставка расте, но числата не са на масата.
Ще поскъпнат ли наемите заради новия данък?
Рискът съществува – самият премиер го призна публично. Ако разходите на наемодателите нараснат, голяма част от тях ще се опитат да го прехвърлят към наемателите. Реалният ефект ще зависи от пазарните условия и нивото на конкуренция между наемодателите.
Засяга ли мярката основното жилище?
Не – основното жилище остава с намалена ставка, каквато е и сега. Промяната е насочена към второто, третото и следващите имоти.
Не се колебай да се свържеш с някой от нашите iБрокери за безплатна консултация.
Прочети още
- Данъчни декларации 2026: Какво трябва да знаеш за имотите
- Данъци, такси и облекчения при сделки с имоти 2026
- Статистика покупко-продажби и ипотеки Q1 2025/2026